ПАПАГАЛИ

ДВЕ МАЛКИ ЖЪЛТИ ПТИЧКИ

измерват с прехвръкване

пространството  на своите клетки,

закачени на бялата  стена.

Разделени една от друга,

с мелодия на джи ес ем

се будят, извиват трели

със звуци неспокойни.

Цял ден подскачат в решетестите

къщи, търсят малък отвор

да се измъкнат и крила

свободно да разперят.

От взаимна ласка се нуждаят,

с човчици да се докоснат,

с перца телца  да си почешат,

топлина и обич да си разменят.


Отсрещното стъкло

слънчево зайче им праща.

Листата на дървото

като ветрило се ветреят.

Услужливи  клони се протягат

пътека да им сторят.

Ала в тясната решетка

крила не могат  да разтворят.

С очи окръглени, беззащитни,

от чужда помощ се нуждаят...