МИНИАТЮРИ

Да настигнеш парахода!

Забързаните крачки по паважа

устремяват  тялото  ти.

Миг на радост,  изравнил се

с плуващата твар,

след която виждаш

безсилието си от изоставането...

Не се залавяй с невъзможните  неща!

 Приеми изненадите!

Радвай се на опита!

За оставената на пейката

малка бутилка с вода.

Всяка мислена глътка от нея

е  едно  общуване със себе си.



За забравеното на масата  портмоне  с  пари.

Начин да се докоснеш до хората.

Оставиш ли го празно – пълниш душата си

с угризения... но пак общуваш с хората,

като заменяш пари срещу храна.

За броеницата в джоба ти.

Всяко зърно отмерва секундите

на изтичащия ти живот.

Те не се завръщат,  за разлика

от  топчетата в наниза,

които нямат край.

Не искай  да  се  състезаваш с времето...

За цветята на балкона.

Многообагрено здрависване

на утрото с  деня.

Красота,  лепната

на твоята усмивка.

Щастието е слънце за сърцето ти...

За морската вода,  укротена на брега.

Гальовен поглед, обладаваща милувка,

прегръщаща се с камъчетата.

В застиналата твоя стойка

се загнездва завистта.

За жената с вестника,

за мъжа със свиркащата уста,

за човека с кафето на масата...

От  всяко мое и твое движение

се пръскат  капчици  различие.

Филм от простички неща,

събуждащи  душата ти.

За разпъпената бяла роза,

надраснала  храста от листа.

Промушваща се усмивка,

от разлята кана с вода

пред тръгващата  ти крачка.

За написаното от мен,

за теб, който ме четеш...

Застинала частица от

минаващото утро,

поздрав за деня,

целувка за нощта.

Вглъбен в тишината,

при тебе идва мъдростта.