СЪПЕРНИЧЕСТВО

Ветрило синьо отчаяно се дърпаше от клоните.

Вятърът немирник

го тласкаше все повече в дървото.

Хартиеното тяло търсеше пролука –

път да си намери.

Вятърът проклетник

го забиваше като чук към ствола.

В капана на природната фурия

бе паднало ветрилото.

Доскоро с вятъра приятели,

съмишленици бяха,

танцуваха на воля под небето.

Облаците не можеха да ги настигнат.

С благородна завист ги следяха.

Жежките лъчи на слънцето

изсветляваха хартиеното тяло,

пропущайки лъчите му.

Ресните му  се ветролееха на воля...

Вятърът ревнивец

тласна приятеля си в клоните...

Изоставено от човешката ръка,

от вятъра злосторник,

ветрилото тъжеше.

Шумът от прибоя на вълните

заглушаваше самотните стенания.

..........................................................

На върха на дървото, отвисоко,

синьо хартиено око наблюдаваше света

и трепкаше със мигли от ресни...