Историята на ръждясалия ключ

Метален ключ, с ръжда покрит,

търсеше компания на плажа.

Подал  пластмасова глава от пясъка,

възпря на хлапето  босите нозе.

Каква ли тайна е скрита в  мокрите недра?

Извадил  острието му от пясъка,

съзря ръждата върху него

и старателно започна да я чисти.

Чу скърцащ шепот от дланта си:

„Хвърли ме обратно във водите,

не ме връщай пак при хората!

Но първо чуй моята история...

Отключвах и заключвах къщата

на мъж, жена и две деца.

Любов, смях, игри, целувки...

Цар  Щастие седеше в дома.

След  две лета жената влезе в ковчег,

изнесоха я през моята врата.

Мъжът потъна в скръб.

Две лета отключвах и заключвах

тъжно скърцащата врата.

Но тук от плажа той доведе втората жена.

Поиска и успя да се промени.

Жената и мъжа обичаха любовната игра.

Ала две деца чакаха храна,

две деца плачеха в нощта...

Минаваха лета.

Жената стана царица на дома.

Кавги, раздори, изневери,

алкохолни ругатни –

жената искаше дома.

Заслужаваше ли тя това?

Мъжът заключи с мен входната врата

и  ме захвърли в морето.

Дано никога не ме намерят!

Наивна суета...

В солените води ръждясах бързо,

като любовта на двамата.

Сега ме хвърли обратно във водите!”

Зачудено, хлапето сви дланта си.

Ключът, затоплен от детската игра,

потръпна и се плъзна.

Сам падна в солените води.
............................................

С играта на живота дете се запозна.

Искаше му  се,  това да е шега...