Робинзон на плажа
забучи пръчките в пясъка
и върза кърпата за тях.
С един парцал на клечки
прикри жестоките лъчи
на горящото светило.
Нахалните лъчи, провиращи се
през нишките на тъканта,
ожарваха лицето му.
Но най-нетърпими бяха,
пробождайки очите му.
Слънцето провокираше света.
Две лица – на слънце и човек --
в двубой оказаха се върху пясъка...
Една дребна твар - човекът
бе дръзнал да засенчи слънцето!
Една дребна твар - човекът
бе дръзнал да засенчи слънцето!
Облакът съзря усилията човешки,
нагнети енергийната си мощ
нагнети енергийната си мощ
в поклон пред слънцето
и... закри жежките лъчи.
С природата човек се съизмерва...
създава ползи за живота си,
създава ползи за живота си,
но облакът бе по-сигурен
помощник от парче разпънат плат.
Няма коментари:
Публикуване на коментар