За българите, които правят бизнес в чужбина

Ще разгледам един пример за живота на емигранта, взет  от разнообразната гръцка преса. Момиче  напуща България, защото не може да си изкарва доходи след три неуспешни опита да започне работа. Завършила е икономически институт, но дипломата й няма покритие в българската икономика. Пристига  на гости при по-малката си сестра, която работи в Гърция. Харесва й. Заживява тук, работейки по хотелите. Запознава се с по-възрастен грък и  стават приятели. Това е обичайната биография на много български граждани, пръснати по света.

                Космополитна държава е България! Носим ентусиазма на тракийските племена да бъдем издръжливи в беди и неустрашими да навлезем в битки. Затова и Александър Македонски ни е ползвал като боен авангард във войската си. Където и да се установим,  дълбоко пущаме корени и оставяме следи. Генетично издръжлива нация сме. Като в оня виц - и с ДДТ ни обработват и пак оцеляваме.

               Какво става с момичето...   Не иска да продължи слугинския си живот и се захваща с откриване на свой бизнес. И се пита в задачката къде? В България ли? Много емигранти се върнаха в родината си с парите от света и ги наляха в българската икономика, за да развият свои инициативи и да останат в България. Но... при така действащата политическа система, под натиска на разни силови групировки и влияние на мастити политици - олигарси, за малките честни предприемачи няма добра законова база и, след жестоката административна инквизиция, те фалират. Момичето не внася парите си в българската икономика и данъчната ни система се лишава от поредния договор. То отваря арт-кафене в един от кварталите на Атина. Струва й се по-сигурно и по-доходно.  Как това дете на майка България се захваща с невероятната битка в бюрократична Гърция да прави бизнес? Да избере по-трудния и недостъпен за много чужденци път да реализира личностните си качества. Да се пребори с вътрешната гръцка конкуренция? С много усилия и търпение, след две години митарстване из гръцките канцеларии, тя вижда резултата от своя труд, щастлива е, че е осъществила своята идея. Куртурните мероприятия, с които се захваща, изискват много енергия и неизчерпаем ентусиазъм, особено сред  недотам доброномерената  към нас нация. Но прави изложби, кани музиканти, предлага интелектуален уют на гръцките граждани, седнали да пият кафе.

        Каква ще е съдбата на тази млада българка от тук нататък, не се знае. Вероятно ще претърпи много огорчения в изцеждащата се гръцка икономика,  кризата може би ще я удари, но съм убедена, че ще се справи с трудностите.  Лошото за България е това, че не се раздвижва българската арт-среда, че не се въртят пари от изложбите и концертите в българската икономика, че даряваме на чужденците свежа сила за справяне с кризата.