МАЛКА ПОЕМА ЗА КАМЪКА

На плажа, укротени от морските стихии,
заоблени, с великолепна полировка,
камъчета, с различна окраска и големина,
с колективно вибриращо съзнание
възпират стъпките човешки........

В камъка,  цялата вселена

сбута своите забързани частици

и ги омиротвори  в безформено,

застинало тяло, наситено с енергия

и магнитна страст.

С фанатична красота, камъкът

разнася духа  на  мястото,

надживяло вековете, и

с инстинкта на хармония и мир

изпраща своето послание.

Потенциален символ

на космическия хаос,

преплетен от религия,

изкуство и история, камъкът

от векове  служи на Човека.

Материален къс е камъкът,

оръдие за прехрана,

носител на искрици огън,

убежище от  мегалити,

сакрален идол на живот и разум.

Камъкът съживява времето,

пространството, слива ги

в лъч от светлина и магнитна сила,

резонира със сърдечния пулс на Земята,

къс време от безвремието......

На плажа, малки късчета от камък,
изтласкани едно до друго
от колективно галактическо съзнание,
пръскат космическа енергия
и зареждат тялото човешко.