На хоризонта, подпирайки небето,
малка къщичка белее,
самотна.
Сутрин слънцето избързва
поздрав да й стори,
озарена.
За лека нощ звездите вечер
нежно я докосват,
първа.
Сред голите чукари далече
от суетата живее,
отчуждена.
С морето бурно отвисоко
приказка си правят,
постоянна.
Понякога природните стихии
нрава й изпробват,
устойчива.
На самотен връх къщичка белее,
енергия и сила сбира,
горда и
красива!
Няма коментари:
Публикуване на коментар