Малък охлюв от тревата
помъкна къща към пътека от цимент.
Слънцето подсуши лигавата диря
и седефени ленти лъснаха върху сивотата.
Безпаметното пълзене на охлюва спря
пред троха от хляб като грахово зърно.
Скри коремоногото си тяло.
Миг на опознаване – не е трева, ни жива твар,
но има мириса на житено зърно.
С меки пипала докосна облата храна.
Пълзящото мекотело бавно
извади мускулното си краче
и заръфа вкусната храна...
По стръмната пътека
охлювът и хлябът се затътриха едва.
Трохата ставаше все по-малка ...
Но хермафридитното животно се сдоби
с нова спираловидна завивка
на варовитата черупка.
...........................................
Сизиф се справи с камъка...
Няма коментари:
Публикуване на коментар